Опита се сънят да ме приспи със тишина,
изритах го, налях си събудителната бира.
Къде ме водиш, Дяволе, в измислена страна?
Не искам сляп покой и не искам да умирам.

Къде се вре Танатос тук със брата си Морфей?
Я, чупка! Аз ще пея и с последните си сили.
Защо мълчиш, Рогатий, я, веднага с мен запей.
Но днес ще пеем само за момичета красиви.

И бира ти налях, защо се правиш на профан?
Изчезвай, аз и сам ще се изкефя и напия.
А ти тръгни, изчакай ме във пъклото, да там,
където аз повтарях: „Плюл съм в тази орисия!”

Сега ще пия бавничко и тихо ще мълвя
спестените си думички, които ме изгарят.
Не знам дали тя вярва в закъснелите слова,
но знам, че ще я чакам в моя ъгъл на безкрая!