Има толкоз неказани думи...
Сякаш бездна са твойте очи.
В тях потъвам и смисъла губи,
всяко чувство на страх от преди.

Ад и рай... Необятна вселена,
се преплитат във странно кълбо.
И макар и дълбоко ранена,
пак политам със теб във едно.

Без въпроси, безсмислени думи,
всеки отговор знаем добре...
Пропастта, що стои по между ни,
в миг изчезва и става море -

Ту красиво, спокойно и топло,
ту навъсено с грохот бучи...
Но щастливи във нашата лодка,
ни се струва, че песен звучи.

Тази обич от странна по-странна,
не от таз - бедна духом - земя.
В мен живее и диша отдавна.
Просто аз съм едно с любовта!