Орлица бях, сега кажи какво съм-
подобие безлично на орел...
Короната, която с гордост носех,
при падането някой ми е взел.
Крилата са прекършени, раздрани,
и острият ми клюн се изтъпи...
По тялото от множеството рани,
боли ужасно... гние и кърви.
Летях свободна, волна и красива,
на чудните криле на любовта...
Величествена, до безумие жива,
но ето, че света ми завидя...
Поставиха си цел - да ме накажат,
за дето съм щастлива и добре...
На екзекуцията - съдбата - стражът,
без жал прободе моето сърце.
И всичко в миг за мен се преобърна,
събития, любови и мечти...
Един шрапнел в началото ме върна,
с пръста се сляха моите сълзи.
И всички се зарадваха... щастливи,
че не летях и планът им успя...
Със злоба, като шлем се обградили,
празнуваха... убили любовта...
Пируваха... а колко жалки бяха,
че свят ли е светът без красота?
Със вяра ще пришия пак крилата,
и пак ще литна в чест на любовта!