Не вярвам на думи - проклети куршуми,
веднъж ли се впиваха в мен...
Раздраха месата... раниха душата,
белязваха всеки мой ден...
Убиха сърцето ми клето, което
обичаше с толкова плам...
Сега съм ранена, почти умъртвена,
и дишам със болка, едвам...
Сега съм бездушна, почти равнодушна,
към всичко и всеки край мен...
Мъглите в очите убиха мечтите,
живея във свят променен...
Във свят на омраза, нещастия, проказа,
превземащ наивни души...
И никой, до днес, рецепта не каза,
мъка как от любов се теши...
Не мога, не искам, гнева да подтискам!
Живот ли е? Само лъжи...
Юмруци до бяло от болката стискам.
С години все стискам зъби...
Не вярвам на думи - проклети куршуми!
Крадци на наивни сърца...
Направиха пропаст от гняв помежду ни.
В безверието не изгряват слънца!