StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,236
   Потребители: 12,319
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,861
   Точки: 2,631,278
   Съобщения: 126,041
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Узря снегът, поникнал във градините на вятъра...

Узря снегът, поникнал във градините на вятъра,

навя земята с бели стъпки - равни, тихи,

а здрачът плъзна розовееща длан

по черната, едва набола от трева небесна пръст.

То и небето-онзи тъмен ад,

отдавна слезе на земята,

а ангелите вече са ковачи -

коват подкови на Пегаса на поетите.

И гривата на залеза се люшна, докосна ме,

опари ме, жигоса ме

със малък полумесец на челото

съм жрицата на сънищата,

в които сърните се превърнаха във вълци,

а зайците във сови,

земята е триъгълна и светла,

а слънцето от днес ще спре да свети.

Да, аз съм мракът-тежък и злонравен,

да, аз съм пътят черен и неравен,

а моето отечество е камъкът,

прораснал с корени в небето.

 

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-19
прочитания: 47
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход