Думите вече нямат тази сила, която имаха

чувствата останаха,

но времето, сълзите - от нас все повече изпиваха..

Думите са вече кратък стих ,

от който нищо не разбираме

Аз сама си го съчиних

без дори това да подозираме..

Всичко се измени на много -

уж си близо, а ужасно далече.

Кога ще те срещна отново?

Дори и ти не знаеш вече....

Вече не мога да позвъня

на твоята врата като преди,

без да ме е страх, че някои ме следи..

Всичко е така различно,

истинско е, болезнено,

но никога безразлично...

Някои неща не се забравят нито с време,

нито с други хора.

Знаеш, че дори когато всичко спреме

Аз ще те помня!