Тръгвам си от тук сега,
макар и през нощта.
И плача аз сега,
макар и само със една сълза.
Сърцето ми се губи,
макар и не за много.
И чакам аз за утрешното слънце,
макар че ще избледнее вчерашната ми луна.
И търся любовта в есенна роса,
забравяйки за болката от изгубеното лято.
И не знам до кога ще вярвам в себе си така,
за да продължавам все да чакам своето различно утре.