Утре сутрин слънцето ще грее с моята болка.
То ще озари и твоя ден.
Ще те топли с моята мъка,
докато дъжд вали във мен.
Знам, любими, ти няма да го забележиш,
няма да опиташ да ме спреш.
И след всичките усилия,
любовта ми пак ще погребеш.
Но въпреки това, аз много те обичам,
затова и утре ще вали.
И когато дъждът те погали,
ще те галят всъщност моите сълзи.
Аз ще тръгна, но ще взема нещо твое -
гласът ти ще е винаги със мен.
И ще ми напомня колко те обичам
все по-силно с всеки следващ ден.
Сама ще съм, когато теб те няма,
макар да чувствам, че чужд си ми ти.
И макар че няма да го видиш,
от липсата ти ме боли.
Душата ми болна ще е щом не те усеща.
Сърцето ми всяка нощ ще те сънува.
Макар и далеч, любими, ти ще си в ума ми
и споменът за теб ще ме лекува.