Далечна си вече... дори и на сън,
студът ме сковава, но чакам навън!
Умирам тъй бавно, самотен в нощта,
презирам съдбата и чакам деня.
Моля за прошка, грешник съм знам,
живота ми искай - и него ще дам!
Останах с надежда... искрица една,
сърцето тя топли и мойта душа!
Мечтая за теб и друго не мога,
не дойдеш ли Ти, отивам към гроба!