Успях ли да се слея със тълпата...
Да бъда като \"всички тях\"...
Загърбих всичко, дето мислех, че е важно...
Предадох себе си - успях!
Усмивка - маска постоянна,
опитваща да скрие тъжните очи...
Ведър поздрав - пак фалшив, но върши работа,
а нима живота ни не е фалшив?
Вярвах - във доброто, в хората,
в протегната приятелска ръка,
във рамото, където от умората
пак мога нежно да склоня глава...
Вярвах - в \"честни\" думи и нечестни обещания...
В простичкото \"Липсваш ми, прости!!!\"
Вярвах в себе си, във ТЕБ, във хората
Вярвах ли, или...
Зная, че не съм от най-безгрешните...
Знам си го - такава съм - жена
Вярваща в мъжете, в щастието,
в полета на птица - полет със пречупени крила....
Такава съм - мечтателка, наивница...
Такава съм - или поне такава бях...
Сега съм ... май останах си наивница,
защото ми се иска да повярвам пак....
В мечтите, в щастието, в чувствата...
Във някой - просто ей така -
да знам, че мога след умората
притихнала да приведа глава...
Но се усмихвам - всичко ми е \"чудничко\"!
Нали това очаква се от мен???
Да бъда силна и безчувствена -
да лъжа всички и за всичко - КОООЛКО съм ДОБРЕ!
Добре съм - имам си го - споменът.
Добре съм - работата ми върви.
Добре съм - здрава съм за щастие!
Добре съм - а нима не ми личи?
Познати - двама - трима има,
които се обаждат уж за по кафе...
И питат как съм...от любезност питат...
И как да съм - ДОБРЕ!
Нищо, че усмивката ми е фалшива...
Нищо, че събуждам се по навик - просто ей така...
Нищо, че не искам да съм жива...
ДОБРЕ съм, а и как ли друго бих могла?!?!