В безкраен бяг изгубва се животът

профучава с бързи ритми като влак.

Спомените само с теб остават

на годините да бъдат верен знак.

Ти стоиш със умисъл за слава,

а в теб часовникът брои със такт.

Усмивката все още те пленява,

че ти ще бъдеш чаканият пак.

От рано те е грабнал вълнолома

на житейските стремления и плач,

но вярата, че ти ще си успешен

е верен старт за утрешния здрач.

Твоита стъпка вярна ще е само,

когато с плам и истина вървиш.

Думите ще значат в някой нещо

с тях, щом с обич някому дариш.

Тогава утре бури да те чакат

или вихрушка да почука с леден пръст

ти ще носиш своита вечна младост

и врата ще се отваря в  този път.

Тогава и живота да изгубиш

и всичко да отмине като влак.

Спомените радостта ще носят

със знание, че ти успял си пак.