Усмивката ти няма да забравя,
бе първото което в теб видях.
Признание сега ще ти направя
докосвайки те, сам си завидях.

Не можех да повярвам, че те има.
Светът бе станал толкова красив.
Отдръпна се сковалата ме зима.
Усмивката ти стопли фона сив.

Стартира с нея, новото летоброене,
а не с големият и мощен взрив,
създал за първи път, пространство, време.
Усмивката ти прави ме щастлив.