Усещаш ли ме в порива на вятъра,
когато си играе с твоите коси,
когато ти изпращам... пак по вятъра,
целувката си, която ще те изгори?
Усещаш ли ме във дъжда пороен,
измил греха, превърнал го в любов?
За теб е всяка ласка, всеки стон отронен,
всяка неизплакана сълза и всеки зов.
Усещаш ли ме вечер във съня си,
с усмивка казала ти Лека нощ?
Ще слея във едно реалност със мечтата си,
да те повикам и докосна със любов.
Виждаш ли ме горе сред звездите,
над теб да бдя и нощ и ден?
Различни са на двама ни съдбите,
и въпреки това оставаме във плен.