Ничия,
но от много желана
не е име на книга, а на
съдба.
Боготворена,
но не истински обичана...
най-тъжно е, когато се буди
сама.
Скитаща,
но все така вярна... на себе си,
към един единствен я води
нощта.
Разголена,
с коси нежно обгърната...
следвай парфюма й с дъх на
диви цветя!
Студени
са дланите й - стопли ги!
Но пази се от огъня в нея,
стопяващ сърца!
За последно
погледни я, преди да догори свещта,
преди с мрака да се слее и изчезне
усещането
за жена...