Не очаквах  всичко да свърши,
сякаш цигара догаря,
а димът погледа замъглява.
Не вярвам, че любовта,
налята в кристална чаша
се разлива
и след себе си оставя
само стъкла.
Не си до мен,
капят листата,
завиват ме,
за да не  замръзна,
природата иска да ме спаси.
Уморих се да плача,
сълзи не ми останаха,
кръвясали са моите очи,
болка отвътре ме изгаря.
Грях ли е, че обичах със сърце,
че не беше за една нощ,
че никога любовта ти и теб не
ще забравя?
Неочакван край ме повали,
самотата ме стъпка,
болката ме заличи.
Моля те oт гроба ми иди си и
никога не се върни...
Обичах те........