Умореното мое старо момче

на компютъра пак е застанал

и ме търси,

и ме чака,

чете

със възторга на малко дете

мойте стихове,

от него запалени.

Умореното мое побеляло момче

тихо вечер край мене застава,

с дланите си

така ме укротява,

че утихвам

и без сам да разбере

ставам неговата

тъга отмаляла.

Умореното мое тъжно момче

всяка вечер с любов ме дарява,

до зори ме целува

със плам на момче,

първа обич

току-що познало.

И е винаги мойто момче,

и съм винаги неговото момиче

в тази наша любов

между живота

и виртуала.