Поредният!
Различен не си!
Влюбвам се, разлюбвам се...
... накрая боли!
Все същото!
Сценарият е ясен.
Прозрачен.
Дори детайлите знам наизуст,
до онзи дребен момент, когато
целият свят ще ми бъде пуст.
Ще се питам „Как стигнах до тук?“
А отговор няма. Само много въпроси.
Тишина. И никакъв звук.
Огорчена от предишни любови,
днес съм уморена
и слагам окови
на сърцето си. За да спре
да обича,
да диша,
да вярва
и най-вече да спре да се чупи на две.
Уморена от предишни любови,
днес се усмихвам по навик
и нямам, нямам сила за нови...