И в миг разбрах, че всичко е фалшиво.

И в миг разбрах, че всичко е измама.

И в миг, преглъщайки горчиво,

разбрах, че любовта я няма!

Изплаших се! Потърсих я с очите.

Не я видях! Протегнах две ръце.

Усетих студ! Треперейки опитах

да я открия в своето сърце.

А там - студено, мрачно, пусто.

Усетих болка! Свих се на кълбо!

Любов, кеде си, животворно чувство?

Кога си ме напуснала? Защо?

Тръгнала си без да кажеш нищо.

Тръгнала си без да се сбогуваш.

А аз живея с времето предишно

и мисля си, че още съществуваш.

Та ти сама дойде и ме обрече

да бъда роб на твойте правила.

Неканена в живота ми потече,

като река от златни чудеса.

И аз живях във твоята магия.

И беше хубаво!!! Дъхът ми спира.

Защо не мога днес да те открия?

Без тебе всичко в мен умира.

Върни се! Моля те! Не си отивай!

Прости, че те превърнах в свое бреме.

Спаси ме! Спри! Не ме убивай!

Дай ми още малко време.