Умирам бавно без твоята любов
и без прегръдките на твоите ръце.
За какво ми е този нещастен живот
щом не мога да имам твоето сърце?

Измъчвам се - Умирам бавно,
дали някога ще спре да ме боли?
Не зная дали ти е забавно,
когато сърцето ми от болка кърви?!

Ти не знаеш какво се крие в душата ми,
а някога помислял ли си за това?
Когато съм без теб прегръщам самотата ми,
а всичко около мен е само тъга.

УМИРАМ - това е надеждата за мен
ще спре ли от любов да ме боли?
Ти не знаеш, че гасна всеки ден
когато душата ми се дави в сълзи.

Отново плача - това ли постигнах
след толкова години борба?
Сърцето ти дори и не достигнах,
а това ли бе проклетата съдба?

Как без тебе да живея,
като дори и надеждата в мен - УМРЯ?
Как да ти кажа - дори не смея?
Обичам те - дори и не разбра...