1.
Вървя по улиците на Октомври,
изпълнени със аромат на дъжд.
Вятърът се вплита във тополите.
И във косите ми разлива дъх
на топла и уютна есен
със жълтеникаво-оранжеви листа.
От момиче се превръщам в песен.
От песен в нота. После в тишина...
2.
По улиците на Октомври се излива дъжд.
Уличните лампи отдавна са заспали.
По паветата отекват стъпките на мъж,
скрит под есенните багри на чадъра.
Този мъж обича тишината. И усеща,
че съм някъде наоколо. Познавам
тихата носталгия във погледа му и копнежа.
Като мокро птиче във очите му се приютявам...
3.
Вървим по улиците мокри на Октомври.
Свиваме зад ъгъла и прекосяваме площада.
Един прекрасен мъж с чадър и спомен,
че неусетно някъде е срещнал любовта си.
Аз отново ставам нота. После песен.
После се превръщам в онова момиче,
което той случайно среща
в една дъждовна есен. И го заобичва.