Да можеш да простиш и да се върнеш,
да плисне изгрев в моите очи;
мечтите ми отново да прегърнеш,
от радост даже да ми загорчи...
Незнайна сила тъй е отредила –
съдбата ми по тръни да върви.
Без теб съм пойна птица. Но безкрила -
сърцето ми и пее, и кърви.
Защото там надежда пак живее,
като свещица празнично трепти:
не може нищо днес да разпилее,
това, което в мен остави ти.
Угаснала любов, Васил Йотов ( DIAD)
Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,
напразно, пълниш с надежда твоите очи.
Не искам вече и дори да ме прегърнеш,
дали целувката ти вече няма да горчи.
Съдбата навярно така е отредила,
по своя път днес всеки сам да си върви.
Угаснала любов е като птицата безкрила,
нима е нужно и душата да кърви.
С любов насила нима ще се живее,
в сърцето пламъкът й вече не трепти.
Защо е нужно времето така д се пилее,
с угаснала любов душата да хрипти.