Съдба ли бе да се срещнем или нечия
грозна шега? Малко щастие в самотата
открих ме, а то било измислица, лъжа.
От рани душата умира, забити кинжали
от нея стърчат. Върховете им студени
устни бавно впиват, жадни за невинна
кръв.
Защо не са кинжали, да падне мъртва без
стон. Думи са, жестоки, презрени, обиди
неверни с хладен тон. Но, давай палачо.
Забивай, не думи, а острие.
Хладна стомана в душата забивай, режи я
парче по-парче. И няма да вика, и няма
да има сълзи, защото болката ще е кратка,
а смъртта един прекрасен миг.