За нея той откъсна роза дива,
подаде я с очакващи очи,
а розата, от всички най-красива,
заби в плътта му парещи бодли.

От болка кървава се сви сърцето
на влюбения до полуда нежен мъж
и с трясък скъса се на две небето,
сълзи прикрило в капки дъжд...

А тя с бездушен поглед го отхвърли,
обърна гръб обвита в суета
и розата му мъртва с жест захвърли,
душата му запрати в самота...

И капка кръв се стече по листата
от нож забит във мъжкото сърце,
а някъде високо над мъглата
ридаеше раненото небе...