Оглеждам празния апартамент,
допушвам твоята цигара –
забързан тръгна си от мен,
едно такси, жужейки, те откара.

Огромен струва ми се пак
панелният ми дом.
Часовникът столетен – този стар глупак –
шумно отпразнува времето-покой.

И с всички лампи стана тъмно,
във одеялата търся твойта топлина,
от кухнята засвири радиото тъжно
и тъй след тебе влезе утринта.

А беше нощ, не по-различна
от нощите преди сега,
но без да искам подредих я поетично,
във утрото след теб, останала сама.

1998 г.
Д.Б.