Ти ме гледаш самоуверено и всеотдайно,но не този поглед ми трябва,за да ме накараш да остана.До сега си избирал много,но не знеш ,че всъщност ти си избраният.Избиран си заради силата,заради славата, която имаш,заради буйната страст,но не и заради това,което си без тях...Бил си избиран, но не и разбиран....Ето защо са нетрайни очите,в които се вглеждаш...Затова са студени ръцете,затова е самотно сърцето.Затова не те наранява раздялата...Затова за никоя не съжаляваш....Ако намериш истинската,сигурна съм, че ще се стъписаши смутен ще се рееш в мислите,които ще пълнят душата ти...Ще осъзнаеш, че всички днинаричаш с едно име,че се усмихваш на собствената си невинности на момчешката нервност,която ти носят две очи -единствени и с друго в света несравними.Ще се видиш красив, прероден,с неподозирани до сега желания надарен.Ще изпитваш безкрайна нужда да даваш.Да даваш и да се надяваш...Тогава ще дойдат болката и страхада не бъдеш наранен от раздялата.Едва когато ги видя в очите ти -БОЛКАТА И СТРАХА,едва тогава ще съм сигурна,че мога да остана....А що се отнася до мен -гледам те, шептя ти тези слова,а душата ми цялатае... БОЛКА И СТРАХ.../току що го осъзнах/