Тя обичаше едно момче,

но то счупи стъкленото й сърце.

Остави я само с болката тежка

и с истинската мъка човешка.  

 

 

 

Самотна във нощта

беше останала тя.

Изпълнена с тъга

и с желание за смъртта.

 

 

Нанякъде загледана...

С очите си разплакани,

очакваше лъча надежда,

живота мъчен да освети.

 

 

 

Красавица беше тя

С тъмна черна коса.

На ангел тя приличаше,

но винаги в черно се обличаше.

 

Имаше дори крила

за да лети нейната душа.

Но скъсаха са те

след като той счупи нейното сърце.

 

Радостта от живота й отне

и усмивката на малкото хлапе.

Горчилката в душата -

отне й свободата.

 

След време дълго тежко,

Появи се отново усмивката -

красива и дoбра,

но раната остана в нейната душа.