Ти каза ли й как ме беше страх

да не те изгубя някой ден,

тя знае ли сега, че аз се поболях

а ти от нея че си заслепен?

Тя знае ли, че плаках до зори

и страдах и че още ме боли?

И мисли ли, че лесно се краде

едно сърце разделено на две?

Тя знае ли какво с мен си преживял

и как щастлив с мен си бил?

Тя мисли ли, че твоя поглед закопнял

е зарад нейното лице, коси?

Навярно няма да ликува

ако чуе някога насън...

как наричаш ме по име...

как ехти с нежен звън..