Тя пак е откраднала част, от остатъка време.
Часовника смуче безизразно празни очи
стрелките са змии и пазят, та пак да не вземем
онази любов, която във гроба лежи...

И пак се промъква, през празните зеещи дупки
изгризвайки новите спомени. Нека боли!
Останаха само в главата ми, старите кръпки
съшити с конците - невидими. Няма сълзи!

Поглеждам остатъка - стотните само повтарят,
че нявга обичал съм нея, а тя мене - не!
Над гроба последните стъпки, на буци събарят
пръстта, скрила стария спомен. А тя не дойде!

Тя пак се промъква във моята призръчна стая,
ръка ми протяга - студена, безжизнена длан
и пак безпощадно часовника сочи - в безкрая,
събаря пръстта върху мен... и отново съм сам!!!