Винаги когато тръгнеш си от моя дом,

щом прекрачиш прага само,

аз вече чакам от стъпките ти шум,

нашепващ - завръщане голямо!

Тръгнеш ли и самотата тъгува - клетата,

че отново изпращташ я при мен -

сълзите ми да спира със надеждата,

че ще дойдеш пак на следващия ден.

Понякога ми пее... по скоро ми крещи:

"Върне ли се тук - той в теб любов ще съзре,

усетил ли е с болка, че го чакаш ти -

завинаги, ще остане при твоето сърце!

И така... в тишината, дълга, гробна,

докато чуя стъпките ти, тя крещи...

Тръгва от бързане боса, но доволна...

И отново ехото й чувам само: "Тя не му изневери!"

Посветено!