"Обичаш ли ме" - тихичко попита тя,
а той я гледаше без глас,
за него всичко бе една игра,
а тя изгаряше от страст.

"Кажи защо така мълчиш" -
промълви тя едва,
"Като камък ти стоиш,
имаш ли душа?"

А той целуна я в уста,
погледна я с усмивка нежна:
"Недей да плачеш ти сега,
но знай раздялата е неизбежна"

Сълза роди се във очите,
надолу бавно стече се едва,
кратки бяха в нея и мечтите,
защото всичко свършваше сега.