Тя е песен от лятото още звучаща в съня ми
или нежна прохлада навярно дошла с есента,
тя е топлия полъх разпръснал цветя над деня ми
или сянка от вятъра южен танцуващ в нощта.

Във душата и мойте любими мечти се оглеждат
и пречупват се сякаш в парченца от нежност и грях
и потъват дълбоко в съня и - потъват с надежда
да събудят отново в очите и - капчици смях.

Тя е топлата дреха потърсена в снежната зима
или облак дъждовен обличащ горещия ден,
тя е глътка вода във миража на суха пустиня
или миг тишина във живота забързан край мен.

Тя е бледа луна, осветяваща само нощта ми
или тъжните нотки в гласчето на плачещ щурец,
тя е морския грохот в сърцето на нежно цунами
или топла целувка от устни на скитащ ветрец.

Тя се крие в черупка от мисли и вечер във мрака
щом в очите мъниста от радост за миг заблести,
пак застава навън под воала на нощния вятър
и се моли отново на Бог - нежността да спаси.

С нея всичко край мен сякаш бавно и плахо притихва
и самотното време  - прибира ранени крила,
чуло сякаш гласа и в словата на тиха молитва...
...всичко бяло събудено в мене... навярно е тя...