StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,168
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,708
   Точки: 2,662,743
   Съобщения: 155,222
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тя е още там, отляво.

Не мога да те пиша повече - пресъхнах.
И думите ми някак посивяха.
Светът ми целия със теб описвах,
а ти... дори не забеляза.
Разбирам те, и аз не бих се трогнала
ако не искам да деля вселени.
Особено, когато свободата
ти е толкова незаменимо-ценна.
Живях във своя си реалност,
където вярвах - стават чудеса,
където ти поглеждаше в очите ми
и виждаше си бъдещето и това,
че можех всичко да ти дам,
че от друго нужда нямаше да имаш,
че сезоните не са сезони без любов,
че живота ти без тръпката е нищо.
Лъжа. Поредната, разбира се,
която мислех, че повторена стократно
ще се превърне в моя истина, но някак
усилията отидоха напразно.
Не исках да приема, че си си достатъчен,
но вече празна съм... изписах те.
Не исках да повярвам, че ненужна съм,
но ето тръгвам си, а ти... дори не виждаш го.

(Тя винаги ще е там, нали? От твоето ляво.)

21.07.2011
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-22
прочитания: 230
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход