И Е Любов. От тези-много трудните,в които спира пулсът на сърцето ти.Отдаваш себе си. Изгубваш се в нозете и,а после и се молиш и пледираш.Тя Е Любов. Единствена и Моя.Гласът и с вятъра пристига всяка нощ.До голо ме съблича на пангарът си,
разпъва ме, кръщавайки с Живот.
Уж бях и свикнала. Във луди, грешни нощи
дресирах я до кръв-да не боли,
но тя ме изуми и каза: \"Още!\"
Душата ми простена: \"Остани!\"
Трошим със нея дните си по-равно,
не жалим и сърцата от тревоги.
Понякога по изгрев и е хладно
но нито миг не казва да си ходи.
Тo Е Любов. От тези-много трудните,
които вечно чакаш и бленуваш,
които щом веднъж си срещнал и усетил,
до сетния си дъх ще съществуваш!