Прегърни ме сега –
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво.
Разпръсни ме по себе си -
ще съм твоята
буйна розова сласт,
Твоята най-цветна магия.
Целуни ме сега –
своите устни в моите впий -
до полуда, и синьо...
Потрепервам, нали?!
Целуни ме така,
както никога досега
не си ме целувал.
Ще съм твоята
шоколодава сплав...
Прегърни ме сега –
притисни ме до ярост.
Тупкат в мен две сърца сякаш.
Прегърни ме, любими.
Прегърни ме така,
сякаш в тежки вериги
ме оковаваш...
Няма как, няма как
от теб да избягам.
Превърни ме в море –
твойто любимо, което...
И разлей ме по себе си.
Докосни ме – нежно и леко.
Аз съм твойта вълна –
буйна и дива,
ти – моят бряг каменист,
моята трудна пътека.
С теб две пясъчни дири сме...
Изпий ме накрая –
твойто вино тръпчиво съм
в чашата, дето... -
ако искаш, счупи я,
на две.
Няма как, няма как
да се справиш.
Надигни я сега –
уста да разквасиш.