Да мразят могат... само жалките душици. Да съм от тях, за мен не е присъщо. Но и да обичам без да има смисъл, не е ли все едно и също?!
Ти имаш друга, странно е за мене... как тъй успя, ти мен да замениш, и как за толкова време... ти не разбра... че себе си виниш.
Макар да мислиш ти си забраняваш, и лесно ти е мен да обвиниш, от мен не можеш да избягаш... защото сам не искаш да си разрешиш.
Напред отивам, дори да е без тебе.... боли... това е истина... а може би лъжа, назад аз бих се върнала... но само, ако поискаш и докажеш ми това.
И не със думи... за теб не е присъщо, да ми говориш истини, а ми мълчиш.... ти да избягаш от мене е възможно... но от себе си едва ли... щом не можеш сам да си простиш!!!