Не бях пристигал дълго време в твоя град,
Повървях по нашата улица, разходих се до киното…
Почувствах в гърдите пак онази дива свобода,
С всеки дъх - нов нежен спомен ме връхлиташе…

Апартаментът ти пустее вече няколко години,
Ключ имам, той отваря само тиха празнота…
Вътре сякаш времето бе спряло от онази зима.
Усещах твоя аромат във всяко кътче от дома.

Оставих пак заключено отвътре своето щастие,
Единственият ключ остана в теб, далеч от тук…
Навън се бе стъмнило, а гарата бе празна…
Ще се върна в твоя град отново… Вече друг…