Дори от вчера по-малко да ме искаш
дори да гасне постепенно любовта ти
ще съм до теб, когато го поискаш
за да отнема малко от страха ти
Ще чакам да чуя гласа ти
така уморен и безлюден
без да ти напомням за греха ти
ще съм там, за да те оставя буден
Да не заспиш в болката си сгушен
да не забравиш за вярата и любовта
да останеш човек, макар лъкатушен
от несгодите на своята съдба
Дори от вчера по-малко да ми вярваш
дори само прашинка любов в тебе да има
ще съм до теб, докато отново повярваш
и ще остана твоя единствена любима