Ти повярва си, че можеш да спечелиш
и средствата ти оправдаваха целта!
Наумил си беше начин да намериш
да откриеш тайните на моята душа!
И дойде със своя лик така лъжовен!
Думите ти бяха срязващи лъжи!
"Любовта" ти ме разби на хиляди парчета,
а ножът във сърцето още си стои!
Но не знаеш, адски силно ме болеше!
Помня само кървавите рани и сълзи!
Аз за тебе занимавка бях, а ти за мене беше
всичко, и дори след като толкова ме нарани!
А от раните сърцето ми туптеше!
Колко пъти го захвърлях в черен прах
на душата, дето жалостно крещеше,
но ти жестоко удряше я пак и пак!
В края виждах се сама и променена,
обезобразена от безкрайните обиди и лъжи
и от "любовта" ти бях така сломена,
изоставена, безпътна, без мечти!
Но вкопчен в мен, ти никога не ме остави.
Макар че си невидим, пак до мен стоиш,
гордеещ се с творението си, което сам създаде,
изваяно от капки кръв и рани, и сълзи!