Твоите очи прекрасни,
сякаш две звездици ясни,
но погледна ли зад тях
виждам много болка, прах.
Ако погледнеш някой ти
сякаш под хипноза става,
в него спира да боли
и тъгата избледнява.
Във усмивката чаровна
виждам нови висини,
прекрасна и вековна-
всеки може да спаси.
Сияеш сякаш си звезда,
но какво е в твоята душа?
Имаш ли копнежи и мечти
или криеш своите сълзи?
Всеки маската си носи-
това е човешката съдба,
но тъгата ще износи
страдалата ти душа!
На болката не се предавай
няма смисъл във това-
всеки ако трябва заличавай,
нека страда чуждата душа.
Заслужаваш нещо по-добро,
просто винаги търси,
ти си човешко същество
имай винаги мечти.
Дълъг и труден е пътя,
ала трябва да се извърви,
ще достигнеш кръстопътя,
а след него сбъднати мечти...