Може да не ти харесвам вече –

посивях!

Толкова години всяка вечер

тръпна в страх

да не дойде онзи миг когато

ще заспиш –

без да ме целунеш по косата...

И дори –

безразличен, няма да усетиш как

до сутринта,

от обида „твоето Момиче” –

остаря!

1992г.,София

Из книгата \"Възлопис\"