И не е защото вали,
                     и не е защото заспиват
                     дъждовните улици тихи.
                     Тук времето спира седите си.

                     И не е защото мъглите
                     рисуват по мене ръцете ти.
                    Аз просто съм сън. И не питам.
                    И галя минутите спрели.

                    А някъде там-във очите ми,
                    комети изгарят душите си,
                    и не е защото боли,
                    когато от тук си отиваш.

                   А просто защото си ти.
                   И просто защото те вдишвам
                   във всеки нов полъх отминал.
                   Тук времето свързва съдбите ни.

                   Тук някога пак ще се срещнем,
                   оставили в късните залези,
                   да гаснат предишни раздели.
                   Поели към изгрева. Заедно.