Гасне зимният ден в залезната рана.

Колко син и смутен погледът ти стана

щом докосна едва устните ми в мрака -

аз извърнах глава, а пък ти... заплака!

Не, недей – не проси Любов – милостиня!

Капка дъжд не гаси жадната пустиня,!                         

Само с шепа трохи – глад не се засища...

Или ВСИЧКО вземи – или НИЩО!НИЩО!

Като шут, с Гордостта, ти не се разделяй –

твоя сянка да е тя даже и в постелята!

Щом затръшне врати Любовта пред тебе –

не помагат молби, нито дар вълшебен!

Виж, пороят влече скали повалени:

има тайно ключе и сърцето студено,

но не зная дали битката си струва?

То е празно – кънти, само ехо чуваш!

Трубадуре, дръпни струните стаени –

нека лумнат искри в тънките им вени:

не е грях Любовта, щом е двоен огън,

но насила, сама – да горя не мога!

Ех, чекръка върти и преде Съдбата

тънки нишки пелин – да горчи в душата,

че без него медът пет пари не струва...

Трубадуре, света ти с Любов лекувай!

 

1998г., с. Люти дол

Из книгата \"Възлопис\"