Защо да те помня, кажи ми?Защо да се губя в сълзи?Жигосах се с твоето имедълбоко в душата... с игли.И търкам, до кръв и до кости,червена пулсираща плът,години в молитва и пости,далече от общия път.Но твойте черти не изчезват,изгарят сърцето до кръв.Разтворени думи болезненоизпивам на екс, за да спра.И гълтам горчивите хаповена някаква нова съдба,която изрових с ръката сиот старите купчини прах.Сега съм във треска, бълнувамза твойто безкрайно море.Ранено сърце се лекува.Но няма лекарство за Теб.
