На лицето

с усмивка румена,

закичила пеперуда

в коси разпилени,

ефирно стъкмена

в самодивска премяна,

танцувам лудо

в тревите зелени.

И не нозете ми,

вятърът ме носи към тебе.

И не очите ми,

небето с взор лазурен гледа  те.

Лице свенливо свеждат слънчогледите …

Не чакам

китката да ми откраднеш.

Сама ти я поднасям –

набрала съм ти росно цвете.

Да, зная,

че изглежда сякаш

дошла съм

за ръката ти да моля.

А всъщност

… искам ти ръцете.