Излъжи ме, че не ме обичаш,
че за мене няма място в твоето сърце.
Излъжи, че името ми не изричаш
в нощите, когато празно е твоето небе.
Излъжи, че името ми си забравил,
и че номера ми си изтрил.
Кажи на всички, че не помниш даже
колко пъти с мене ти си бил.
Отречи пред нея, че за мене всички би предал,
че да се върна отново всичко би дал.
Отречи прекрасните наши моменти,
в които само двамата откривахме нови хоризонти...
Излъжи и колко пъти зарад мене рано си си тръгвал,
и телефона не си вдигал.
Колко пъти при приятелите си не ходи,
а при мене идва, от нестихваща страст воден.
Колко мили думи само на мене казваше,
колко сладко в ръцете ми заспиваше.
Колко пъти в очите ме гледаше,
и далече, в други светове отлиташе...
Излъжи ги, излъжи и нея,
кажи и, че е най-важното за тебе на света.
Накарай я да ти повярва,
да не смее и за миг да те изтърва...
Но всъщност, мили,
знаем истината аз и ти.
Дори в очите всекиго и всяка ти да лъжеш,
от себе си, и от сърцето си не можеш да се скриеш...