Когато се пресекат траекториите

на вдишване и издишване,

на влизане и излизане,

на пристигане и заминаване,

на излитане и приземяване,

на влюбване и разлюбване -

точката е винаги една случайна G (от гара).

Или, по-скоро едно студено G-кафене,

с  една единствена маса,

бар с изпокъсано фолио

и невъзможността  да чуеш в него Бари Уайт,

с  подскачащ от възбуда калорифер

срещу разкрачилата се сервитьорка

и непресъхващата влага в очите ти.

Не от цигарения дим

или късната есен навън,

а  от неуспешно сключената  ни сделка.

Завършила не с договор,

а с два разнопосочни билета.

Емотиконите тук не вършат работа.

Трябват си носни кърпички.

Не става и с натискане на ляв или десен бутон.

Иска се докосване на ръката

и повдигане на настроението ти траверсно.

Трудно е да се сейфи момента.

Влаковете се разминават файлово,

а в кошчето на хотела почасов

няма даже чаршафи смачкани.

Дочакахме всичко очаквано,

бързо се блъснахме антисемафорно,

но продължи като дълга метафора.