Слънцето вече се показа,
стоя сгушена и притихнала,
ръцете ти най-после ме прегръщат,
забравили бурята стихнала.
Махаш нежно от лицето ми,
кичура паднала коса,
усмихваш се, но виждам със тъга
и поглеждаш навън, падналата роса.
Ставаш и отиваш до прозореца,
следвам те с тихи стъпки аз,
гледаш, но не виждаш нищо,
а аз разбирам, че няма \"нас\".
Поглеждаш ме с очи големи,
и вече те разбирам,
тръгваш си, не ме обичаш,
а Любовта крещи \"Умирам!\"
23.03.2011 г.