Този мъж не дойде, за да тръгне.
Влезе духом и духом остана.
Диша с мен - и когато помръкна -
и когато съм утрин засмяна.

Денем идва за сочна целувка
по пресъхнали устни на лято.
Той е топлият полъх – милувка
и от него въздъхвам, когато

като лъч от зората прониква
и ми яхва нощта до премала,
до цветята ми утринни стихва,
дето капки росица съм сбрала.

Този мъж - не от сън и видения,
се загнезди в очите ми даром.
Не дойде да ми носи съмнения.
И не моли безумно да вярвам.

Щом зазъзна – оголена есен
в зимни бури у мен побеснели,
нека той е над мене надвесен.
И да гали косите ми бели!