Сълзите ми, не дъжд те мокри,

излишен е чадърът от лъжи,

Презирам се за влажните си вопли

и за това, че мъката по теб вали.

Върви страхливецо, от облака ми скрий се,

на сухо място дланите стопли.

Че силен вятър в стъпките ми вий се,

И дъжд от камъни ще завали.

Ще хвърлям гръмове, ще запращят и клони,

на помощ ще повикам боговете,

и черен вихър тежко ще те гони,

ще станат тесни световете.

Ще те покрие бурята, над тебе ще надвисне,

ще сипе лед над твоята глава.

Това е и цената и това е смисъла,

да видиш плачеща за теб жена!