през върха на сградите

отлитат копнежи

навътре в небето

навътре в очите…

когато искрите на слънцето падат

по твоите скули

аз искам

единствено искам

светът да бъде хартиен и детски

и ние с тебе…

Завинаги с тебе…

 

ти си моята тайна

която крия в ъглите

онази там сграда

злокобен хибрид

на нея облягам

твоята грация

и никой няма да чуе

никой няма да види

моят любим

който красиво говори

с жест

и усмивки…

 

ти си моята тайна

един като мене

и различен от мене…

дали те познавам

или просто измислям

понякога цветен

понякога черен

аз те обичам

мълча и обичам

мълча и  не питам…

 

а сега накъде

а сега при кого

бездомно над нас

ни се хили небето

но вечер заспиваш нали

в косите ми спиш

и те са легло

на дългия път

по който с мен уморен

по който невзрачно красив

моята сянка през твоето лице

твоето лице през ръцете ми

косите ми галят с усмивка

косите ми галят с усмивка

сърцето ми…

не е сърце сърцето ми…

аз имам само сбъркан мозък

дълбоко спиш върху крилете

измислицата е измислица

когато тя трепти и плачеш…